Има ли случаи, в които съпруг не наследява починал? Ф.С., София   Българското

Има ли случаи, в които брачен партньор не наследява умрял?

Ф.С., София

 

Българското наследствено право несъмнено е фаворизирало преживелия брачен партньор като правоприемник. Той е приравнен на децата, от една страна, а от друга, е част от законните наследници, които разполагат с така наречен непокътната част от наследството. 

Нещо повече. На процедура той не може да бъде отхвърлен или стеснен откъм заместничество. Освен това, в случай че няма деца, родители, внуци, братя, сестри или техни низходящи, то брачният партньор даже получава цялото завещание.
Чл.9 от Закона за наследството (ЗН) категорично разпорежда съпругът да наследява част, равна на частта на всяко дете. Съпругът може на процедура да получи повече от един или няколко парцела от наследството. Ако да вземем за пример този парцел или парцели са добити в границите на брака, те с изключение на завещание са и съпружеска имуществена общественост (СИО). Това, от своя страна, значи, че при преустановяване на брака, в това число и заради гибел, преживелият брачен партньор автоматизирано придобива половината от въпросния парцел. Така в процедура по заместничество ще влиза единствено другата половина от парцела - тази, която е била на умрелия брачен партньор.

Именно тази половина се наследява поравно от преживелия брачен партньор и децата. Те получават по една трета идеални елементи от половината парцел. Така най-вече от подобен унаследен парцел ще има в действителност преживелият брачен партньор - една втора от целия парцел (частта му от СИО) плюс една трета от другата половина (по наследство). Иначе правилото е, че брачен партньор и деца наследяват поравно. Което значи, че брачният партньор не може да бъде преодолян.
В ЗН се дефинира и че, когато брачният партньор наследява дружно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, то той получава половината от наследството, в случай че наследството се е разкрило преди навършването на 10 години от сключването на брака. Ако обаче са минали 10 и повече години, то брачният партньор получава даже 2/3 от наследството. А когато брачният партньор наследява дружно с възходящи - родители, баба, дядо, както и с братя и сестри или с техни низходящи, то той получава една трета от наследството в първия случай (възходящи) и половината във втория (братя и сестри).
Съпругът има право и на непокътната част от наследството - това е част, избрана тъкмо от ЗН и с която наследодател не може да разполага, в случай че тръгне да завещава или подарява. Законът категорично дефинира, че " когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, то той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството ". 
Няма никакво значение и събитието, че съпрузите в действителност не са живели дружно при гибелта на единия. Ако няма влезнало в действие правосъдно решение за развод - било то исков ред или по взаимно единодушие, то те се наследяват на общо съображение. 
Единствената опция брачен партньор да не наследи е, в случай че той е разгласен за неподобаващ. За да е неподобаващ обаче, то той би трябвало съзнателно да е умъртвил или да се е опитал да убие наследодателя, негово дете, както и съучастника в тия закононарушения, в случай че действието е осъществено при условия, които изключват наказуемостта, или в случай че е амнистирано. Ако е набедил наследодателя в закононарушение, наказуемо с отнемане от независимост или с по-тежко наказване, в случай че набедяването се преследва с просба на потърпевшия и такава не е била подадена. Както и в случай че е склонил или попречил наследодателя посредством принуждение или машинация да направи, да промени или анулира наследството, или който е унищожил, скрил или поправил негово наследство или умишлено си е служил с неистинско наследство.

В противоположен случай брачен партньор не може да бъде изключен от заместничество.